Будистки храмове

Будистки храмове

Будитските храмове в  Япония се славят със своите градини. Но красотата на една храмова градина била по-красива от всички. От цялата страна идвали хора, за да се любуват на изящността и простата й.

Дошъл да я види един стар монах. Той пристигнал много рано, още на разсъмване. Искал да разбере защо тази градина се смята за най-вдъхновяваща от всички, затова се скрил зад голям храст, откъдето имал добър изглед.

Видял от храма да изкзиа млад монах градинар, който носел две плетени кошници. През следващите три часа младият монах внимателно вдигал от земята всяко листенце, паднало от сливовото дърво в центъра на градината. Той ги вземал едно по едно, обръщал ги в дланта си и размиплявал над тях. Ако му харесвали, монахът ги поставял внимателно в едната кошница, а останалите пускал в кошницата за отпадъци. След като събрал и размишлявал над всички листа, той изпразнил кошницата за отпадъци в купчината зад храма и спрял да отдъхне, да пие чай и да настрои съзнанието си за предстоящия решителен етап.

Следващите три часа той прекарал, като внимателно, старателно и изкусно поставял всяко листо и клонка на правилното място в градината. Ако положението на някоя клонка не го задоволявало, той леко я звъртал или побутвал напред, след което с едва доловима усмивка на удовлетворение преминавал към следващото листо, като избирал онова, което по форма и цвят било напълно подходящо за съответното място в градината. Вниманието му към детайлите било несравнимо. Майсторството, с което съчетавал формите и цветовете, било изключително.

Старият монах се оказал в градината. С широка усмивка, разкриваща изпочупените му зъби, той поздравил монаха градинар:

-          Чудесна работа! Цяло сутрин те наблюдавам. Заслужаваш най-висока похвала. А градината... Градината е почти съвършена.

Младият монах пребледнял. Тялото му се вцепенило.

-          Как така... Какво искате да кажете? – рекъл той с ужас. – Как така ПОЧТИ съвършена? – И той се проснал в нозете на стария монах. – О, учителю, моля ви, проявете състрадение към мен. Буда ви е пратил, за да ми покажете как градината ми да стане съвършена. Научете ме, премъдри!

Тогава възрастният монах се запътил към центъра на градината и с двете си ръце обвил отрупаното с листа сливово дърво. И със смеха на същински светец раздрусал бедното дърво! По земята се посипали листа, клонки и парченца кора, но старият монах продължавал да го разтърсва. Когато нямало какво повече да пада, той спрял.

Младият монах бил ужасен. Градината  била съсипана. Трудът, който полагал цяла сутрин, отишъл на вятъра. Искало му се да убие стария монах. Той обаче бил съвършено спокоен и се любувал на делото си. После с усмивка, стапяща гнева, казал благо на младия монах:


-  Сега градината е наистина съвършена.

Posted on